"МИРОТВОРЦИ"

...Tогава бях дете. Но помня ясно
как шепнеха си всички полугласно
че нещо страшно там, далече има -
за атомния ад над Хирошима.
Пораснах и какво е туй разбрах.
Но още нещо аз узнах -
че оня, същият "пилот-герой",
когато върнал се от полет той,
какво е сторил осъзнал -
И ПОЛУДЯЛ!
А днес - летят отново черни лешояди,
кръжат над къщи, улици, площади -
и там - във югославското небе,
дошли са смърт да сеят те!
Дошли са не с приятелски привети,
а да убиват, с бомби и ракети.
И сякаш виждам - младият пилот
със своя "Стелт" пронизвайки небето,
посяга пак към копчето, което
Смъртта ще прати в път предначертан.
Зад хоризонта, някъде далече там...
И питам се, какво ли мисли той?
Че е герой?
Че как - нали за туй е учил !
Отлично е целта улучил!
Но втренчен във радарния екран
не вижда огнения вихър там -
погълнал нечии тела.
Нима е горд със своите дела?
Той - "миротворецът" могъщ
обсипал с огнения дъжд
целта в екрана! Дали пак няма
да дойде час на късното прозрение,
кога със срам и с омерзение
ще си припомни, как с небрежен жест
натиска копчето и някъде далече днес
разцъфва ярко огнено кълбо?
А то -
погълнало е, може би дете!
Не миротворец си, пилоте, НЕ!
Не си герой в пилотския елит,
а сляп наемник и бандит!

Светлозар Гечев, Болгария